Стана синьо, почти до безбрежност,
сля се бурно море с' синева,
не съм виждала толкова нежност
и в очите на тъжна луна.
На поляната рой теменужки
препокриха зелена трева.
Син килим сутринта се събужда,
напоен от вълшебна роса.
Заревото полека изтрива
тих лазур, предизвикал мечти.
Ще замръкна със синьото в люлка,
упоена от твойте очи. ...