Oct 9, 2012, 12:52 PM

Мечтата на капитана 

  Poetry
1323 0 9
---
Самотна вечер... в сенките крайбрежни
мълчеше, поприведен над дълбокото,
облечен в бяло мъж и с груба нежност
се гледаха на бурята с окото.
Мечтите му са там, зад хоризонта,
където се настигат ветровете.
Замислено се върна към сезоните
по стъпките солени на морето.
Лулата му - натъпкана до горе
със спомени за бури и раздели,
той вече не е млад, с вълни не спори, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава All rights reserved.

Random works
: ??:??