Когато слънцето залезе,
Захласва се по мрачното небе.
Където и звездичка да излезе,
Окото му ще я съзре.

И впуска се в мечти свободно,
Рисува с всички цветове.
Дали изобщо е възможно,
Да стигне тези светове?

И тъкмо да достигне ново място,
Макар в съня си да пътува.
Щом слънцето изгрее ясно,
Веднага спира да сънува.

Но то довечера ще легне,
На същото това местó.
Ръка щастливо ще протегне,
Към една звезда или към сто.

Едно дете само без покрив,
Живее на едно поле.
Лежейки във тревите мокри,
Пътува из безкрайното небе.