Посрещаш изгрева с очи,
очи, събрали в себе си тъгата,
тъгата от несбъднати мечти,
загинали в море от самотата...
Не вдигаш поглед, търсейки слова,
издигаш себе си в простора,
но пак умираш, дебнейки това,
което бягаше неистово от кръгозора...
Мечтател... такъв си ти,
животът ти е куп копнежи...
Във всяка мечта ти нежно цъфтиш,
заспиваш в легло от надежди... ...