Aug 4, 2018, 2:37 PM

Мечтателка 

  Poetry » Love
1261 6 4
Притихнал в на чаршафите утробата,
погален от немилостни ръце,
и сякаш наркоман получил дозата,
заспиваш немощно – блажен.
Задъхано пристъпва Тишината,
попила като гъба всеки миг,
във който адски пареха телата,
а чувствата ни бяха вик.
Насити ни се гол, дори и Здрача
покри очите с тъмнина.
Аз чух и Мрака в страх да плаче
прегънат в нашата съдба . ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Кирова All rights reserved.

Random works
: ??:??