Там, до старата барака,
седи мечтателят със сивите очи.
От часове седи там и чака
залеза и на последните лъчи.
Чака да се върне тъмнината
и да доведе любовницата му – нощта
и отново сред тишината
да ù отдаде и тяло, и душа.
В очите ù дълбоки да погледне,
да види там безброй звезди
и по устните ù бледни
да остави той от своите следи. ...