CrystalFear (Ани Георгиева)
8 11
Jul 14, 2010, 8:31 AM

Мечтателят със сивите очи 

  Poetry
1106 0 5

Там, до старата барака,

седи мечтателят със сивите очи.

От часове седи там и чака

залеза и на последните лъчи.

 

Чака да се върне тъмнината

и да доведе любовницата му – нощта

и отново сред тишината

да ù отдаде и тяло, и душа.

 

В очите ù дълбоки да погледне,

да види там безброй звезди

и по устните ù бледни

да остави той от своите следи.

 

И когато утро трябва да настъпи

и нощта да тръгва със своята тъма,

той към нея плахо да пристъпи,

да ù целуне студената ръка

и с тихи думи да ù шепне

молитвените си слова:

,,Блудница, със себе си вземи ме,

направи ме една от хилядите си звезди,

че не мога аз към светлината да поглеждам

без тъмнината в твоите очи.’’

 

Там, до старата барака,

седеше мечтателят със сивите очи.

Там той края си дочака,

нощта го взе при себе си.

© Ани Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??