Мечтая

да мога да прескачам струните на сърцето

като малко момиче, играещо на ластик.

Да избягвам всяко докосване до тях,

да не предизвиквам трептенето им,

за да не чувам поезията,

която се излива всеки път.

Мечтая

да спра да се препъвам в тези стихове

и да късам чувствата,

плющящи болезнено върху ми.

Мечтая

да мога да играя така добре,

както всички играли си някога с мен.

От всички уроци,

само този не мога да науча.

Но знам как се мечтае. И сбъдва.

С това случих.