Представяте ли си аз колко много

мечтая да отида във Бургас?

Да видя пясъкът, брега отново. 

Да чуя вълнуващият на морето глас... 

Представяте ли си каква мечта? 

Не искам лукс и екзотични острови. 

На мен ми стига просто, ей така - 

да бъда на морето гостенин... 

Да гледам хоризонт, безкраен, 

до най-червения оранжев залез. 

Слуха ми да е глух освен за чайките 

и давеща се в красотата завист. 

Това е толкова и предостатъчно. 

За мъничко покой в душата. 

На мене ми завиждат. Да, ужасно! 

И хората, и тяхната уплаха. 

А ти, море си ми приятел. 

Аз винаги те нося в себе си. 

Един посредствен, заблуден писател, 

(тъй бивш ерген, и пак за женене). 

С води ме галиш - твоят прѝстан.

Неумолимо някога рушиш навред. 

Очите ми доказват, че не си измислена. 

Не те докосвам, но пък вярвам в теб. 

Да, някога ще се завърна пак... 

Преди това ще дойда за последно. 

Аз сам на себе ще бъда влак, 

към теб, море. И мойта тленност... 

Представяте ли си аз колко искам? 

Обикновено нещо, но прекрасно! 

Морето, за да спреш да липсваш. 

И морската. До Христо. Във Бургас...

Danny Diester 

(Стихопат.)