Любовите отминали,
изгубени, раздадени,
душите ни продадени, 
загубили пътеките,
в мечтите си за тях!

Бледней в далечината, 
на времето в мъглата, 
подават се незнайници, 
от мислите потайници, 
за минали любови, 
в мъглата спомените 
скърцане творят!

А мислите мълчат 
и гърча на душите,
небрежно, 
безнадеждно, 
внимателно следят!

Не пускат ни душите, 
но и пътя не намират, 
мечтите тъй умират, 
потънали в очакване, 
сами любов да сътворят!

И дланите допрени 
и пръсти изпотени, 
на собствените две ръце! 
Мечтаят за оная, 
тъй търсена омая, 
на устните допрени,
сърцата ускорени,
душите, докато вълшебства,
с мечтите ни творят!

Не искам да е края, 
и пътя днес, не искам да узная, 
за среща, с любовта,
опитвам да мечтая,
душата си в шепите държа!

Максим Велков