И ето грабна пак химикала
и пише чувствата си докато в сълзи е обляна
Чувства се отново неразбрана
и осъзнава, че пак сама остана.
Това дете измъчено от малко
да реве си мисли, че е жалко
Дете не е останало почти,
а вътре в него пълно е с мечти.
Мечти, но не от тези детските,
а за онези пътешествията светските
където може да усети свободата
докато над нея свети единствено Луната. ...