Nelsan (Нели Вангелова)
259 1294
Jun 9, 2007, 10:47 PM

Мечти 

  Poetry
687 0 7
Опитах да докосна 
           карамеленото слънце.
И с крясък да разчупя
           тишината стръмна.
На вятъра сълзите
            до дъно да изпия.
Отново всяка сутрин да се раждам.
Отново да съм жажда
                            и стихия.
Опитах да се любя със звездите
и всичко във живота да изпитам.
Опитах да съм ласка и тревога.
Да вярвам и във Дявола и в Бога.
Опитах по тревата
                да танцувам боса.
И въгленчета в шепите да нося.
Да бъда себе си, а не фалшива.
Да дишам със наслада, да съм жива.
Изтръгнаха крилете ми от корен.
На вятъра попречиха
                      да ми говори.
На слънцето затвориха очите,
изпепелиха и цветята и тревите.
И розовите очила строшиха.
Живота ми със клюки омърсиха.
Но нищо! Аз не искам и да зная -
докато дишам и съм жива, ще мечтая!

© Нели Вангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??