Заключена съм в стая -
в стаята на своите мечти,
но стаята - бездънна празнота...
Събирам ги с ръце,
но тъмнина закрива моето лице,
очите си затварям и разтварям празни шепи...
Разпиляват се в душата
и се блъскат в сляпа тишина -
пуста, вечна чернота...
Защото ти си моите мечти,
но не мога аз да те достигна...
Защото в стаята те няма ...