Мечтите ми - луди за връзване.
На кого му е нужно вричане?
Разпъната шатра - душата ми.
Халосникът ме обича...
Къпиново вино - небето ми.
Нощта ми - на син мак прилича.
На пресекулки въздуха пия.
Халосникът ме обича...
Скритите ветрове съм пуснала.
Като тях безплътна съм. Тичам.
Богородице, дай ми сили,
че халосникът ме обича...
Не, не гледам и хали горещи,
аз вървя по килим от любичета.
Тръгнала съм на среща
с най-красивите дни за обичане...
© Маргарита Василева All rights reserved.
Като тях безплътна съм. Тичам.
А аз летя, когато чета тези красиви стихове!