Искам да погледна на света
с очите на дете.
Обичам аз да плувам
във нощното небе!
Светът да се разтваря
в светулкови искри.
Тревата да мирише
на нежност,може би.
Обичам и луната,
люлееща се в сърп,
да гледа на земята,
обърнала и гръб.
Но нека да погледна
през детските очи.
Невинноста да греине
в последните лъчи.Не мога
и ме мъчи,тя ми тъга,
през детските очи
да видя аз света.
© Ваня Костова All rights reserved.