Живот безсмислен, изпълнен си с тъга.
И убиваш всичко в мен и възпираш моята душа.
Тя мечтае за безкрайния и синия простор,
а той е толкова далеч и така недостижим...
И прилив на сила и вяра напира вътре в мен
и ме кара да живея и да вярвам в моята мечта,
а тя е простичка - да съм свободна и да
преоткрия света от погледа на друг човек.
И ето, че отново стъпка моята мечта
и душата ми ранена за пореден път
се скита и част по част нарежда
своята изгубена и толкова изстрадала съдба. ...