elena_simona (Елена Найденова)
26 76
Nov 11, 2010, 11:31 PM

Мечтите са същите 

  Poetry » Phylosophy
951 0 8



Мечтите са същите


 


Сред сивата улица се стелеше гъста мъгла.

Тишината обсебваше всичко в забрава.

Нарушено безвремие от шума на листа -

оживели за миг, ми напомнят тогава...

Когато, застанала на кръстопътя на времето,

виждах как слънцето потъва унило

и се опитвах да се отърся от бремето,

да намеря път, да продължа, да отворя сърцето си свито...

Нарисувах много портрети и спомени -

за любов и за радост,

за болка, сълзи, отчаяние,

за големи надежди и прекрасни мечти...

И моля се днес, без разкаяние -

да не потънат безследно мечтите ми -

изглеждащи все по-далечни, прекрасни...

В този миг отрони се лист

и капчица блесна в очите ми.

И разбрах, че мечтите са същите!

Просто ние сме други. Ужасно е!

 

 

 

Елена Найденова - Sun


 

 

Авторски клип по този стих:

http://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=bg-373112

© Елена Найденова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??