RainaVakova
431 2780
Oct 18, 2017, 11:50 AM

Медено слънцето 

  Poetry » Other
621 7 21

Нашата есен - цигански тъжна -
в нежна картина от восък.
Медено слънцето. Сляпа окръжност.
Хиляди верни посоки.

Изход единствен и парещо влюбване.
Връх на енигма - разкошен.
Качване. Слизане. Втрисане. Търсене.
И лудостта е на косъм.

Падащи листи. Препъване в камъни.
Думи, побрали свят подир свят.
В коя молитва цели останахме?
Свои, съвсем на инат.

Смачкани, пукат се жълтите гроздове.
Градуси сбираме от сладостта
и се опитваме, а не можем
да забраним любовта.

© All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Отначало си помислих, че стихотворението е безглаголно / много ценя такава поезия!/. Това чувство ме държа до края на втория куплет. После разбрах, че не е, но не се разочаровах, защото при твоето творчество това е невъзможно! Ако все пак имаш изцяло безглаголно стихотворение, насочи ме, моля те, да го видя! И нека вдъхновението ти не спира, миличка, за да ни даряваш със стойностната си Поезия!
  • Прегръдки, момичета - да дишате поезия
  • Думи побрали свят подир свят... и прекрасна, докосваща поезия... Райничка мила, прегръщам те...
  • Красиво изпълнение!
  • Неповторима образност и красота лъха от прекрасния ти стих, Райне! Еталон си!
  • Възторжен поздрав, Бенелина!
    Поклон пред перото ти!
  • Харесах и аз!
  • Пепи, Хари и Меги, благодря за отделеното време на този текст...бъдете вдъхновени!
  • Красиво е, Райна!
  • Поздравления за хубавият и богат стих,Райна!
  • Любовта я има във всички сезони на живота! Нека я има! Поздрави, Райне!
  • Ще я има,Марги! Поздрави и за теб, Стойчо! Благодаря Ласкава Маги!
  • Красиво!
  • Есенна рапсодия...
    Поздрави!
  • Ами, да не я забраняваме! Нека си я има, а?
  • Вале, Младене...благодаря ви за топлия прием. На сърце сте ми.
  • Темата за любовта при теб, Райна, е поднесена винаги от неочакван ъгъл с рядко оригинална образност и внушения. Както би казала моята гимназиална учителка по литература /все едно чувам гласа й/, по въпроса за онези, които се опитват да си забранят любовта: "Опитват се, а успяват ли?". Отговорът се подразбира.

    "Нашата есен - цигански тъжна - в нежна картина от восък.
    Медено слънцето. Сляпа окръжност. Хиляди верни посоки.
    Изход единствен и парещо влюбване...И лудостта е на косъм..."

    С горните редове променяш ядрото на оператора за естетика, момиче! В Любими си.
  • Никой не може да забрани любовта! Страхотно стихо, Райне! Поздравления!
  • Влади и Ани...от вас се уча, приятели....Щастлива съм, ако с нещо докосна.
  • Харесвам метафорите ти, Райне!
Random works
: ??:??