Медея в четвъртък
О, в нощ като тази,
когато едва луната намигва
и своя свян бързо прикри
зад дипли на облачен фриз,
почука ми тихо на стражна врата
принц прашен, от път отклонил се.
Бе тъй морен и паднал, унил –
лицето му молеше: Принцесо, спаси ме!
Не скръцна вратата с въздишка,
пътеката глухо отне и стъпки, и конски копита.
В лиричен копнеж свещта просълзи, ...