Стая, свещи, мрак -
тук сме само ти и аз.
Във въздуха ухание се носи,
усети го, няма да повторя...
Докосни с ръцете си лицето,
прегърни и тялото треперещо сега.
Разсъбличай зверски силно,
дрехите ми, да, това е стилно.
Очаква те в леглото си умница,
но повярвай, скрита е мръсница.
♫
Стая, свещи, мрак –
там сме само ти и аз.
Нежността в очите ти откривам,
и с ръцете си я аз попивам.
Усещаш ли?
Настръхваш ли сега?
Искам с тебе да се слеем,
пък после нека се посмеем.
♫
Стая, мрак,
а свещи вече няма.
Угаснаха отдавна.
Но пламъкът им страстен
в мен гори, внимавай,
да не се опариш пак и ти!
Притискам те силно до стената...
Стой! Не мърдай! Гледай само...
Пред теб явява се момиче,
с плитчици, поличка...
Не! Не пипай! Гледай само...
Съзираш ли извивките
на тялото ù нежно?...
Не, не ме докосвай,
стой си до стената,
тук, сега,
командвам аз парада!
♫
Стая, мрак, отново свещи.
Усещаш ли диханието ми в теб?
Докосвам с устните си
твойто тяло,
а ти си като див звяр, някак си...
необуздан...
Допирът на моята коса-
приятен е, нали?
Върху голото ти тяло тя лежи,
а моите целувки още са по теб.
Уханието ми нежно
в кожата ти впи се,
и споменът сега е в теб.
Тъмнината с черното си наметало,
мръсницата... изчезват,
а в стаята останали сме
само ние с теб.
Ти спиш така спокойно,
помен няма от дивия ти звяр.
Ти спиш така спокойно,
а изгревът посипва лика ти със искри.
А моите целувки...
е, те още са по теб...
© Михаела Димитрова All rights reserved.