Отново между четири олющени стени,
дишат хилядите тежки спомени,
които всяка сутрин теб те галят,
и всяка вечер в десет на сънят ти влияят.
И вижда се на лунна светлина,
на отсрещното семейство начертаната съдба,
със мъничка заплата в портмонето,
хранят и отглеждат със любов детето.
А други там седят, говорят,
за поредната бира младежи се борят,
като че ли навън ще идат,
щастието на нощният живот да видят. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up