Между деня и нощта
Притихнаха птиците по разцъфналите клони,
слънцето полегна зад зелените планини.
Един след друг заспиват прозорците,
забулена в облаче, бледоликата луна се появи...
В лилавия сумрак се прибират стадата,
тихо се долавя мелодия на медни звънци.
Като приспивна песен, галеща тишината,
тя приканва уморения ден спокойно да спи...
В празния дом оставам със себе си,
отпусната на мекия диван, аз не съм сама.
В този час ме спохождат моите спомени...
в този час... най-красивия... между деня и нощта...
© Пепа Деличева All rights reserved.