Между другото
Помъкнали на крехките си гърбове
това, което чака да го свършим
живеем- зле, или добре,
преди да паднем и да се прекършим,
съдбата на избягали от роден дом деца
заради нещо много по-голямо
от любовта на майка и баща,
макар за повечето... повече от нея, казват, няма.
И сигурно са прави тези дето сочат с пръст
тъгата и умората на волската ни орис.
Хайванска участ, някои от нас, разпъва ни на кръст.
За нея няма как с прилични думи да си поговорим.
И ето ни: засяваме със семенца пръстта
на плодните бразди на даскалските ниви.
Когато ви разказват приказката за страстта
с която сме го правили... едва ли ще сме живи.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
заради нещо много по-голямо
от любовта на майка и баща,
макар за повечето... повече от нея, казват, няма."
!!!
Каквото и да кажа, няма да е достойно за този великолепен стих...