Sep 26, 2017, 8:54 PM

Между двама 

  Poetry
540 0 9

Да обичаш двама –

драма е голяма.

Прибираш се в къщи, а си сама. 

С тягостно чувство приспиваш деца. 

 

Навън са мислите, умът, сърцето –

лъжеш бащата на детето. 

За другия се гримираш, 

по цели нощи не заспиваш. 

 

Нежно те гали насън. 

Всички сокове изпива до дъно. 

За съпруга няма нищо. 

 

Избива те на кавга. 

Укоряваш мъжа, 

който отдавна държи твойта ръка. 

Чувстваш вина, срам и тъга

 

Хайде, стига! 

Беше игра, 

от двамата избери си съпруга. 

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Вдъхновена от предишните стихове на "колегите". 

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Споделям напълно написаното от теб, Васе! Много съдържателен стих! Поздрави!
  • В живота не бива да има игри, а твоето послание е много истинско, Васе!Поздрав и от мен!
  • Васе, хареса ми! Старите хора казват, че от два стола се пада на земята. Така, че в такава ситуация е най-добре да се вземе решение и да се избере страна. А ти си посочила морално правилната Поздрави и от мен!
  • Ей, Василка, откъде така подробно?!😅
  • Хареса ми финала. Браво! Не е лесно! Когато чувствата са раздвоени да ги овладееш и вплетеш отново в едно... Браво!
  • Такава е тя,Василка!Поздрави!!!
  • Хубаво послание към всички неверни в любовта...
  • И така, докато свят светува... Поздрав, Васе!
  • Поздравления направо в целта!Вдъхновен също от колегите!!!До нови Васе!
Random works
: ??:??