Научи ме, Любов, как да те обичам тайно,
като молитва тиха да очаквам сбъдване,
да ми стига въздухът без теб. Безкрайна е
всяка глътка тишина преди разсъмване.
И небето е безкрай, а сбирам го в юмрук,
до спомена за нашето небе, където дишам...
Как да бъда птица – нямам дом и нямам юг,
и криле без тебе нямам, как във стих да те опиша?
Как луна да бъда – изменчива, непостоянна,
а всяка нощ да галя на съня ти дъхавото рамо,
и да се крия в ъгъла на изгрева. Всяко разстояние
от мен до теб е клада. Покажи ми само ...