Между хълма на...

May 22, 2008, 9:14 AM

Poetry » White poetry

611 0 2

Между хълма на сърцето

и на слънцето сплита

сиво-сива и много добра

живее врана.

Намерих я когато (за пръв път)

тръгнах към света,

колебливо, котешки тихо и зелено прогледнах.

А в сламената шапка на ръцете си

червени залези прибирах.

Когато нямах сили да съм жива

в най-пустите следобеди неделни.

(един поне да беше пренаселен)

Все враната и аз...

Дали защото твърде нависоко

балкона на душата си строих,

а долу пурпурните есенни лози

на северния склон съм посадила?

Изпращам враната да доведе дъжда...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Баткото (Николай Христов)

2009-02-09T16:45:09+02:00

Марги, видя ли къде си ме върнала да търся онази сламена шапка, в която могат да се прибират при нужда разни неща ...
Ивана59 (Иванка Гичева)

2008-05-22T19:45:30+03:00

" Когато нямах сили да съм жива
в най-пустите следобеди неделни"
Пишеш много интересно...Добре дошла!