В нежна прегръдка когато се слеят
нощта със зората, се ражда денят.
От нежност такава се раждат и хората,
между изгрев и залез прохождат, вървят…
Подканя ги изгрева за дълго пътуване
в пламъци сини и със слънце в очите.
Младост, порив, полет след влюбване,
под стряха - гнездо, подобно на птиците.
По стръмното вкопчени с нокти и зъби,
катерим пътя с надеждица стрък.
Привеждаме гръб от разбити илюзии,
и все по – тежи отредения кръст. ...