Oct 31, 2006, 1:30 AM

Между любовта и омразата 

  Poetry
1175 0 4
Защо ли всеки път, когато те погледна,
започвам повече да те обичам аз?!
Защо, когато знам, че съм ти бройката поредна,
надявам се да стане нещо между нас?!
Седя, потънала в безбрежна самота...
и чакам те, макар че си далече...
Кръстих даже и на теб звезда,
която ми напомня, че си вечен.
Ти си далече... но в сърцето си до мен.
Дали ще мога някога да те забравя?
Като моя сянка си и нощ, и ден,
която се опитвам в сълзи да сподавя. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василена Атанасова All rights reserved.

Random works
: ??:??