Между мен и ласката, в която мълчим,
има жилави противоречия... и безсънни очи...
дето в тъмното спорят с вятъра...
Има скършени... остро наболи мечти...
Само чакат нежно да бъдат повикани...
И преглътнати страхове... кратки паузи...
прогонени недоразумения... свити в ъгъла...
откриват смисъла на тишината...
Тогава записвам част от мен в теб.
Най-защитеното безвремие...
© Павлина Христова Петрова