Apr 14, 2007, 8:22 AM

Между началото и края на денят 

  Poetry
932 0 10

Между изгреви и залези червени -

понякога разплакани дори,

усмихвам се и с време, и без време

на твоите обагрени черти.


Пореден изгрев в залеза се сгушва,

от морен път склонил глава

и влюбено-унесен се заслушва

в привечерната тишина.


А ти, в забързания  делник

пропускаш да ме приютиш,

забравил за една потребност,

прекрачвайки в сърцето ми, мълчиш.


Между началото и края на деня

прокарвам восъчна алея,

свещта догаря, но вървя

натам, душата си да сгрея.


И все така в пресечната им точка

на изгрев-залез, ден и нощ

откривам истината непорочна

за смисъла на думата - Живот.

© Росица Петрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??