Jul 5, 2014, 11:41 PM

Между усмивка и сълза 

  Poetry » Phylosophy
402 0 0
Духът ми е щастлив.Умът е тъжен.
В единствен миг-разнопосочен трепет.
Тоя контраст е нетърпим,но важен,
звукът ечащ в житейския тромпет.
Той е причината родила всяко следствие
и дрехата във кръпки от лъжи и истини.
В отсянката на зло, в трънак от бедствие
и на доброто в сладостните драскотини.
Натрупалият сняг е ослепителен
под антрацитената кожа на нощта.
Дали е свършек или оживителен,
но белотата му е синонима на мощта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева All rights reserved.

Random works
: ??:??