Животът ѝ беше като пътешествие с влак,
където всяка спирка беше ново начало.
Красотата й беше единствено в пътния сак,
ниско самочувствие виждаше в огледало.
По пътя нерадостен често цъкаха с език
или през гръб поглеждаха назад с' скрита завист.
Как може интелект и визия да са в бутик!
А погледът да се търкулва долу не лъчист!
С замечтан поглед вперен към върхове далечни,
прескачайки храсталаци, тръни в своя поход,
повдигаше брадичка към мечтите млечни
и се откъсваше от отровния октопод. ...