Кой ни помага да виждаме в черно,
после да ставаме сиви, че сиви?
Кой ни кръщава кое е модерно,
после ни пълни, че пълни с пасиви?
Кой ли ликува от чужди падения,
лудо танцуващ на гроба ни - честния?
Кой ли ни пълни без срам с угризения,
нагло ядящ ни от хляба - нелесния?
Кой ли ни прави безпомощни, слаби?
Смисъл краде, а униние връща.
Кой ли ни прави по-гнусни от жаби?
Кой ли? Умът ни - там, в нашата къща...