Междусезонно
Обосяло, лятото си тръгва,
дрешката наметнало през рамо.
Почна вече рано да се стъмва,
но са хладни утрините само.
Всичко е нашарила с боите
Есен. Като влюбено момиче
се промъква нежно, без да пита
храсти и дървета разсъблича.
И на лятото перчема тя разроши,
тайничко с оченце му намигна:
"Раничко е да си тръгваш още. ...