Sep 17, 2010, 11:19 PM

Мека тишина 

  Poetry
800 0 13



Още час

и зората ще разпръсне

сипкавия мрак,

слънчеви лъчи

ще обагрят утрото във цвят,

изпод крилца

ще надигнат птиците глави,

а с трепкащи листенца

брезите ще я поздравят.

 

Когато съмне.

 

Но сега…

е мека тишина.

 

Спиш,

а аз,

унесена от тихия ти

равномерен дъх

и обгърната

от топлите ти

ласкави ръце,

щастливо

се усмихвам.

 

 

 

© Ласка Александрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??