Нищо не искам - останах на края на пътя,
нищо не чакам - душата в себе си те скъта.
Да забравя... Да, това е, което искам,
да остана?... Пъстри лъчи по устните ти ще разплискам.
Днес валеше - бледи перли пустота,
небето плачеше за отлитащата красота.
Останах да се взирам в заспалата малка душа,
изгубена сред страници извечна тъга,
очите ми затворени бяха,
прибрах изморени криле под ничия стряха...
24.11.2015