Тази меланхолия е нелечима
или е поезия по никое време.
Няма начин в пясъка да я скрия,
очите ми са предателски верни.
Не е болест, от нея не се умира,
не ме загрозяват струпеи жълто-зелени.
Даже встрастена очаквам да видя
сбъдване пирово на мечти набедени.
Всичко е само игра на сезони,
те се познават, зад гърба ми хитруват.
Идват внезапно, наужким си тръгват,
на куц крак се гонят и ме целуват.