Славей на дърво от черешов лист,
пее той за красотата, която аз не сетих...
И като един вечен, недоволстващ алтруист,
като храна за неговата емоция се преоткрих.
Може би тогаз ще съм мъничко полезен
за битието на нечие Съществуване,
докато в рамките на егоизма ми ненагледен
остана един самотен, безграничен пилигрим.
Хора мижитурки, малък свят,
въпреки всичко изпълнен с прелест...
Макар и прекрасен, печален е живота,
eдна сладка, слабоалкохолна меланхолия...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up