Не се променяй, Mелник, много ти се моля.
Ставаш лъскав и капризно неестествен.
Ставаш чужд… Различен…
Искам оня, моя Мелник, от преди години.
Утихнал или есенно притихнал.
Полусъборен, с дъх на вино.
Мелнишка смокиня ме докосва.
Усмихвам се наум.
Не, не съм се любила в тебе, Мелник.
А искам… Боже, как те искам!
Протягам двете си ръце към острите ти сипеи
и дълго милвам. ...