Земята ти – като разтворен череп.
Небето ти – небе, небе, небе!
Тук няма днес и утре, няма вчера.
Тук всичко е било. Каквото е.
Тук ставаш атом. Толкова си дребен.
Пясъчник. В по-бели светове.
Тук ставаш всичко, било преди тебе.
Тук ставаш всичко, идващо след теб.
Две глътки вино - Спомен и Забрава.
И утешен, за зло ли, за добро ли,
тук есента със листи те заравя.
Да те изрови слънчев лъч напролет.