Jan 12, 2015, 10:41 PM

Мелодия 

  Poetry
278 0 3

Защо замлъква

стонът на душата?

Защо пресъхва

силата на извора?

И тръгва вятърът

да ни пилее по земята.

И ние водим,

сякаш е царица,

нищетата.

И само в мъката

просветва

спомен,

и само във сълзата -

любовта.

Защо сме тъй осъдени!

Да бродим отделени

от своята душа...

© Кирилка Пачева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??