Мелодия Опус 1

Jul 9, 2014, 11:00 PM

Poetry » Other

865 0 2

По пладне,
съдбовно главоного,
пълзеше странно
през копнежите на липсващ цвят.
Затвори камъкът дъха си,
прилегнаха шарките на листата,
а песъчинките разчертаваха пясъка,
непоправимо.
Запомни ме,
когато по пладне,
копнежите на липсващ цвят
се превърнат в душа на ангел!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Мелодия Опус 1

Want to read more?

Random works