По струните ми драскаш с пръсти,
Аз свиря зле на твоето пиано...
Май всеки сам си носи кръста -
един за друг сме неразбрани...
Мелодията ни е вече тътен,
минаващ през нюансите на сивото,
назад остана знака ни крайпътен –
„И заживели заедно щастливо ...”
Обръщам гръб – и сухо „Сбогом”
търкулва се след стъпките познато –
макар не трябва да се трогвам –
със самотата вече сме приятели, ...