Aug 1, 2015, 9:21 PM

Memento mori 

  Poetry » Other
690 0 7
Отвъдността ти няма как да ме изплаши -
за мен отдавна тя е толкова присъща.
Остават само спомените - празни чаши,
за да напомнят - всичко дадено се връща.
Балансът мъдро-безпощаден на вселената
от цяла вечност към сълзи е безразличен.
Мълчи зловещо властелинът на отнетото,
не пита кой, защо и колко си обичал.
Напук на всички равновесни правила
боли до пръсване по мигове незаличими.
Къде и как да търся от душата ти следа?
Звездите властно и ревниво са я скрили. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Random works
: ??:??