Когато във един град, във една държава

всеки те прескача, всеки- подминава.

Когато си безсилен и безумно уморен,

когато ти омръзне в този град студен

да бъдеш поредният проблем- омърсен и подменен.

Спомни си, че си някой, спомни си кой си бил,

че имаш глас за всичко, просто си го крил.

Погледни към тях без страх,

че да гледаш не е грях!

Но само по закон...

За тях си просто... поредният шаблон.

Макар че не отстъпваш им по грехове,

да не би да си дете?!

Че някой друг след теб е длъжен върви.

Парвеню на парвенютата, нека изгори!

Боли, нали...

Да разбереш, че и ти си като тях,

власт на безвластие с твърде силен сляп замах.

И какво ще правиш с нея?

А ако пропея?

За горчивата истина в този крив град, в тази държава,

където дори слънцето, никога не изгрява!

Но аз идвам, не се бой,

няма вечно да седя в застой

и за нищо няма да се дам без бой - един безименен герой...

Продължавай да живееш в своята илюзия.

Чакай търпеливо моята ефузия,

но колкото и на високо да седиш,

тази жажда няма как да утолиш.

От тях помни, че винаги че бъдеш втори,

а от мен предателю- 'Memento mori'!