И когато няма повече морета, ни корабокрушения. Когато - разкъсани от бурите - мачти и платна в паметта ти само се ветреят. Когато - назад останаха мечтите на романтичната ни младост за подвизи и героизъм. Когато - седнал на брега, потапящ ревматични мисли в миналото си далечно. Когато не ти остава нищичко, освен да уловиш сълзата в чашката на старата лула и с нея пепелта горчива да разбъркаш. И когато с връхчето на някой лунен лъч вече можеш да започнеш тия мемоари : "Животът се оказа най-обикновена локва..."
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Прекрасен е стихът ти!Личи че си живял!