ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
Jun 25, 2014, 9:42 PM

Мераклийско 

  Poetry » Love
1322 0 6

Руйна си отвътре, като вино
и опиваш бавно мисълта.
Бяла си отвън – така невинна.
И пендарче носиш на врата.

Пафтите ти – стягат тънко кръстче.
Кърпата ти - хлабна от мерак...
Да те черпя ли едно сакъзче?
На седянка да те водя пак...

Татко ти не дава те на мене...
Нивите ми малко. Нямам кон.
Ако искаш да се събереме.
Ще отидем в София пешком.

Ще заема някой лев от банка.
Ще подхвана търговийка на кюше.
В Истанбул ще ходя за кондури.
Само, либе, аз да бъда с теб...

Чух че търсели и депутати.
Ще запиша университет.
Там парата  всичко клати.
Някой ден ще стана кмет.

Ако кажеш, скачай от дувара...
Имам сирене и малко лук...
Щастието двама да намерим.
А не искаш ли ме, стой си тук.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??