Месечко, ле, месечко, 

а дали ти беше там,

когато исках аз да стана най-голям,

когато исках повече да знам,

когато гасна бавно моят плам

и накрая пак останах сам.

Месечко, ле, месечко

на небето ти си цар,

но като мен ти нямаш си другар,

на живота сам си господар

загледан в образа си стар,

докато обграден си със звезди милиард.

Месечко, ле, месечко,

години с теб наред шептим,

в тъмнината с глас недоловим,

но думите изчезват като дим

животът все препуска, тъй неуморим,

мечтаем бурно света да изцелим,

а все заети сме - мостове да горим.

Месечко, ле, месечко,

ако нявга ме завариш камененно студен,

притихвайки зад хоризонта уморен,

в лазурни багри пременен

късче от духа ми изпрати, смирен,

до милите ми нека стигне някой ден

в сърцето да запазят спомена за мен.