Метафора

Oct 26, 2015, 10:39 PM

Poetry » Other

396 0 2

Като море съм тиха,
кротка до себичност,
спокойния си бряг отмивам
след всяка чужда непривичност.
И след себе си оставям свежест
с аромат на обич, светлина,
хоризонт наситен с нежност
безкрай, прозрачност, свобода.
Но страшно е във трудни дни,
зловещи страсти разлюлявам,
заливам с яростни вълни
брегове, поля не пощадявам. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Метафора

Want to read more?

Random works