Раздавах се, пилеех се без страх,
дарявах и последната си риза
на просяка, сред уличния прах.
На циганка харизах си чеиза.
Поделях хляба с всеки, като с брат,
на свой и чужд, с негаснеща надежда,
ръката си подавах - порив свят,
за който право в рая те отвеждат.
Присъдата? Побъркан единак!
Негоден за живота днес мечтател,
наивно добродушен млад глупак,
повярвал сляпо в думата "приятел". ...