Jan 7, 2017, 1:36 PM

Метаморфоза 

  Poetry » Phylosophy
770 1 1

Един океан - безбрежен блян.                               Бушуващата пяна.                                                 Потънал в миг пресъхнал вик                           ... и бездната остана.                                           Един вулкан - изригнал плам.                             Изгарящата лава.                                                   Загаснал в мрак, застинал в прах.                    ... искрица даже няма.                                           Една любов - неспирен зов.                               Безкрайната вселена.                                          Неясен щрих, нестроен стих.                               ... И една сълза солена. 

     

© Никола Димитраков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??